Не ми се спи
Не ми се спи. И не е от кафето.
Поредна нощ запивам с Празнотата.
На бара тя е нещото, което
дели ме от досадни непознати.
Низвергнали вседневните си грижи,
жени, мъже, красиво пременени,
забравили тъгата си, прииждат.
На дансинга крещят, развеселени.
Отвъд тезгяха, водката по име,
в шише кристално, с надпис чуждоземен,
крещи към мен: „Хей ти! Ела! Вземи ме!
Аз сълзите ти мога да поема
и мъката си бързо ще забравиш.
Лекувам даже болката в сърцето.”
Дванайсет мина. Време е да ставам.
Не ми се спи. И не е от кафето.
© Яна Всички права запазени
Даниела
Росица
Благодаря!