11.09.2008 г., 12:52

Не мога...

1K 0 32
                  Не мога...

Толкова самотници се взират
вечер в тъмната стена,
те търсят обич - не намират
търсената обич по света!...

Толкова самотници умират
в своя сън - прегърнали нощта,
сърцата им без друго спират,
нетърсени, забравили греха!...

А може би Създателят решил е
да бъдат чисти те сега,
с крила на ангел претворил ги,
понесени над своята тъга!...

Но аз не мога, Господи да бъда
самотница без капка грях,
аз искам обич - даже и с присъда
на вечен огън и на вечна прах!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този път си се представила наистина добре. Много ми хареса! Пожелавам ти и другите ти произведения да са също толкова качествени.

  • Но аз не мога, Господи да бъда
    самотница без капка грях,
    аз искам обич - даже и с присъда
    на вечен огън и на вечна прах!...


    прекрасно казано, Танче...!!!
    поздрави!!!
  • Хубаво - каквато искаш ти бъди, силна жена най-вече си!!!
    Поздрави!!!
  • аз искам обич - даже и с присъда
    на вечен огън и на вечна прах!...

    Ти даваш толкова любов, че е невъзможно да не ти бъде върната.
    Поздрав, Таничка!
  • Много силен стих!!!Аплодисменти,Танче!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...