Не мога...
Толкова самотници се взират
вечер в тъмната стена,
те търсят обич - не намират
търсената обич по света!...
Толкова самотници умират
в своя сън - прегърнали нощта,
сърцата им без друго спират,
нетърсени, забравили греха!...
А може би Създателят решил е
да бъдат чисти те сега,
с крила на ангел претворил ги,
понесени над своята тъга!...
Но аз не мога, Господи да бъда
самотница без капка грях,
аз искам обич - даже и с присъда
на вечен огън и на вечна прах!...
© Таня Георгиева All rights reserved.