25.02.2006 г., 23:32

НЕ МОГА

1.3K 0 1

НЕ МОГА

 

Не мога да съм щастлива,

когато отнемам чуждото щастие.

Не мога да обичам и да съм обичана,

когато отнемам  чуждата обич.

 

Не искам временно да ме обичаш,

сега, днес или утре !

Но пък не мога да те искам

 и завинаги!

 

Не мога да искам,

да се будя в прегръдките ти!

Понеже друга заспива

и се буди във тях.

 

Не мога да искам

да се наслаждавам

на изгарящите ти устни.

Защото са чужди,

принадлежащи на друга.

 

Не мога да искам,

да  се наслаждавам

на нежните ти милувки,

защото с друга ги деля.

 

Не искам да си мой-

само час или два !

А иначе, не може и да бъде,

зная го това!

 

Ако ме обичаш,

Дари най-милите си същества,

с любовта, която запали пожара

в нашите сърца.

 

Аз не мога да и се насладя,

поне нека я има тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...