3.04.2007 г., 13:45

Не мога

1.1K 0 5
На Поли и Дидо!

Не мога да изтрия къщата от теб.
Не сложих снимка, но стените все ме гледат
със твоите очи. Да продължа напред
подканват ме, но ми е невъзможно.
Сълзят очите, а сърцето ми крещи.
Свил устни във безмълвие, не смея
без теб да дишам. Въздухът боли
на струйки в дробовете ми. За тебе.
Часовникът върви, а мислех - спрял е с теб.
И смешните неща не свършват.
Красиво е небето зад прозрачното перде
и твоето саксийно цвете.
Но някак всичко ми тежи,
че няма да си тука с мене.
Че няма заедно да ги броим
(тях, дните) и през сълзи да се смеем.
Но някак вътре ми горчи.
Поемат пътищата разделени:
пред теб - отвъд; пред мен - сълзи.
Несправедливо пътят ни на две е.
Не мога да изпразня къщата от теб,
ти в мен си се вгнездила.
А трябва! Казват - времето лекува.
Дали ще излекува всичките следи
от липсата ти вътре в мене?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нямам коментар
  • Тази болка....Дано утихне!Трябва да се опитваме да я надживяваме или поне да я притъпяваме,доколкото е възможно...
  • Стихът ти докосва ,кара те да съпреживееш болката.Надявам се този,на когото е посветен ,да съумее да събере силите си и да продължи.А на теб пожелавам все такива силни стихове Поздрав!
  • Благодаря, това не е свързано с мое преживяване, а с хората, на които съм го посветила. Но болката е навсякъде, да е живо словото!
  • Желая ти сила и много инат,да устоиш на болката!
    Стихът ти е силен и искрен!
    Продължавай да пишеш!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...