3.04.2007 г., 13:45 ч.

Не мога 

  Поезия
809 0 5
На Поли и Дидо!

Не мога да изтрия къщата от теб.
Не сложих снимка, но стените все ме гледат
със твоите очи. Да продължа напред
подканват ме, но ми е невъзможно.
Сълзят очите, а сърцето ми крещи.
Свил устни във безмълвие, не смея
без теб да дишам. Въздухът боли
на струйки в дробовете ми. За тебе.
Часовникът върви, а мислех - спрял е с теб.
И смешните неща не свършват.
Красиво е небето зад прозрачното перде
и твоето саксийно цвете.
Но някак всичко ми тежи,
че няма да си тука с мене.
Че няма заедно да ги броим
(тях, дните) и през сълзи да се смеем.
Но някак вътре ми горчи.
Поемат пътищата разделени:
пред теб - отвъд; пред мен - сълзи.
Несправедливо пътят ни на две е.
Не мога да изпразня къщата от теб,
ти в мен си се вгнездила.
А трябва! Казват - времето лекува.
Дали ще излекува всичките следи
от липсата ти вътре в мене?

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нямам коментар
  • Тази болка....Дано утихне!Трябва да се опитваме да я надживяваме или поне да я притъпяваме,доколкото е възможно...
  • Стихът ти докосва ,кара те да съпреживееш болката.Надявам се този,на когото е посветен ,да съумее да събере силите си и да продължи.А на теб пожелавам все такива силни стихове Поздрав!
  • Благодаря, това не е свързано с мое преживяване, а с хората, на които съм го посветила. Но болката е навсякъде, да е живо словото!
  • Желая ти сила и много инат,да устоиш на болката!
    Стихът ти е силен и искрен!
    Продължавай да пишеш!
Предложения
: ??:??