Не мога
На Поли и Дидо!
Не мога да изтрия къщата от теб.
Не сложих снимка, но стените все ме гледат
със твоите очи. Да продължа напред
подканват ме, но ми е невъзможно.
Сълзят очите, а сърцето ми крещи.
Свил устни във безмълвие, не смея
без теб да дишам. Въздухът боли
на струйки в дробовете ми. За тебе.
Часовникът върви, а мислех - спрял е с теб.
И смешните неща не свършват.
Красиво е небето зад прозрачното перде
и твоето саксийно цвете.
Но някак всичко ми тежи,
че няма да си тука с мене.
Че няма заедно да ги броим
(тях, дните) и през сълзи да се смеем.
Но някак вътре ми горчи.
Поемат пътищата разделени:
пред теб - отвъд; пред мен - сълзи.
Несправедливо пътят ни на две е.
Не мога да изпразня къщата от теб,
ти в мен си се вгнездила.
А трябва! Казват - времето лекува.
Дали ще излекува всичките следи
от липсата ти вътре в мене?
Не мога да изтрия къщата от теб.
Не сложих снимка, но стените все ме гледат
със твоите очи. Да продължа напред
подканват ме, но ми е невъзможно.
Сълзят очите, а сърцето ми крещи.
Свил устни във безмълвие, не смея
без теб да дишам. Въздухът боли
на струйки в дробовете ми. За тебе.
Часовникът върви, а мислех - спрял е с теб.
И смешните неща не свършват.
Красиво е небето зад прозрачното перде
и твоето саксийно цвете.
Но някак всичко ми тежи,
че няма да си тука с мене.
Че няма заедно да ги броим
(тях, дните) и през сълзи да се смеем.
Но някак вътре ми горчи.
Поемат пътищата разделени:
пред теб - отвъд; пред мен - сълзи.
Несправедливо пътят ни на две е.
Не мога да изпразня къщата от теб,
ти в мен си се вгнездила.
А трябва! Казват - времето лекува.
Дали ще излекува всичките следи
от липсата ти вътре в мене?
© Румена Румена All rights reserved.
Поздрав!
