eKliptika (Калина)
1 1
27.02.2007 г., 16:07 ч.

Не мога да повярвам... 

  Поезия
772 0 4
        Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...

        сърцето ми е болно, а ти си сякаш друг.
        Сълзите пак потичат и болката отмиват,
        очите се затварят и спомени разкриват,
        за щастието с тебе, което ний деляхме,
        за миговете мили, как хубаво се смяхме.


        Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...

        душата ми крещи, а ти си сякаш глух...
        Ръсете си протягам, с прегръдка да те спра,
        обичам те, така е, но не мога да те разбера.
        Надеждата умира... къде е любовта?
        Защо сега я няма?... до тук ли беше тя?


© Калина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих, Калина!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • Много хубаво стихотворение...Докосна ме...Поздрав!/6/
  • тъжна ситуация...
    Поздрав за стиха!
  • Труден въпрос.Всички си го задаваме на някакъв етап,но не винаги откриваме отговора.
    Началото на твоя стих направо грабва :
    "Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...
    сърцето ми е болно, а ти си сякаш друг."
    и второто:
    " Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...
    душата ми крещи, а ти си сякаш глух..."
    Поздрав!
Предложения
: ??:??