Feb 27, 2007, 4:07 PM

Не мога да повярвам...

Poetry

992 0 4

        Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...

        сърцето ми е болно, а ти си сякаш друг.
        Сълзите пак потичат и болката отмиват,
        очите се затварят и спомени разкриват,
        за щастието с тебе, което ний деляхме,
        за миговете мили, как хубаво се смяхме.

        Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...

        душата ми крещи, а ти си сякаш глух...
        Ръсете си протягам, с прегръдка да те спра,
        обичам те, така е, но не мога да те разбера.
        Надеждата умира... къде е любовта?
        Защо сега я няма?... до тук ли беше тя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Калина!!! Поздрави и добре дошла!!!

2007-02-28T01:51:00+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Много хубаво стихотворение...Докосна ме...Поздрав!/6/

2007-02-27T18:50:32+02:00
Laska (Ласка Александрова)

тъжна ситуация...
Поздрав за стиха!

2007-02-27T18:36:48+02:00
Ружена (Ружена)

Труден въпрос.Всички си го задаваме на някакъв етап,но не винаги откриваме отговора.
Началото на твоя стих направо грабва :
"Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...
сърцето ми е болно, а ти си сякаш друг."
и второто:
" Не мога да повярвам, че стигнахме до тук...
душата ми крещи, а ти си сякаш глух..."
Поздрав!

2007-02-27T16:54:30+02:00