Не знам кога и защо така стана,
но да ме обичаш ти престана.
Сега в сърцето си усещам студ,
искам пак да ме обичаш като луд.

Моля те! Недей да си отиваш,
без тебе не мога, така ме убиваш!
Обичам само тебе и не искам друг,
не съм и очаквала, че ще стигна до тук.

До тук, че да се моля и да плача,
да те обичам, дори за тебе нищо да не знача.
Но какво да направя, какво да направя?
Опитвам се, но не мога да те забравя.

Не си отивай! Върни се при мен,
съгласна съм дори и само за ден.
Много искам да те видя отново,
дори да е само да си каже ме-сбогом!

Не съм била така преди,
но животът ми така се подреди.
Да обичам, да не мога да забравя
и от мъка да се давя.

Какво ми става, аз не зная,
оглеждам се в огледалото, без да се позная.
Не съм същата, която бях
и не знам как след толкоз болка оцелях.

Изморих се, но пак не се предавам.
боли ме, но да те желая продължавам
и аз самата не мога да се разбера,
но сърцето те обича и не мога да го спра.

Да те обичам ще продължа,
но не зная до кога ще издържа.
Боли ме така към мене да си леден,
но ще останеш в сърцето ми последен.