Не мога да те мразя
Не си човека, който търсеше,
устните ми и ме милваше
с ръце горещи от любов...
Не си момичето, което тръпнеше,
щом тихо до мен пристъпваше,
от страх да не ме изгуби...
Не си това, което беше ти -
единствената сред безброй звезди,
сега си бездната от спомен...
"Не!"- повтарям, бледа сянка си,
обичах, исках теб, а мене ти,
но сега не е така...
Изплаках за теб реката от сълзи,
болка в лед от зимата ме приюти,
но вече се уморих да те мразя...
Любовта видях аз как изплъзва се,
като пясък в разтворени ръце
и отново да я събера не мога...
Разбрах, че със сезоните разлюби ме
и във лятото отново влюби се,
макар в мене да пламтиш...
Сънувам всяко обичано, познато нещо в теб, снежинке,
и в нощта отивам да те търся сред вълните,
сред пясъка в скалите...
Обичам те,
макар, че ме рани, простих ти,
от любов не мога да те мразя,
а просто ще оставя
водата да отнесе споменът ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
