Не мога да я взема
 

Денят ти гледа ли кришно към мен,
беше ли пътят му лесен? 
Мина ли мисъл с криле на орел
и унес по тъжната песен?

Беше ли тихо и празно в очите?
Имаше в тях образ преди. 
Погледи шареха пъстро дъгите. 
Сега в дълбокото им виждам сълзи.

А вечер присяда луната сърдито, 
опустяло е времето. Душата мълчи.
Сякаш вятър е минал. Премита.
И младостта ми превила очи.

Пусни ме, без мен продължи!
Животът ни дава и нещо отнема. 
Не бързам, ти просто върви!
Обичта си към теб – не мога да взема!