Не мога да задържа болката
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега.
Наивно се помислих, че ще мога
чрез клада да разпаля пък страстта.
Затуй и стъкнах там греховен огън -
не отговори, пламнала и тя.
Кръстосвал съм насън по нежна кожа
с устни в греховно прилежание,
почувствал се едва ли не велможа,
сам, в ненаситно обожание.
Но ето днес видях - усмихната е,
навярно по-щастлива зарад мен.
И озарена от една мечта е -
да бъда вечно Слънчевият Ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени