Не можа да и повярва
Дъха ми спира,
от писъците на сърцето.
Душата от тялото си отива,
в Ада, а не на небето.
Там ще гори безпомощна,
задето Любовта предаде,
ще изгаря молеща,
огънят й някой да ограби.
Не можа да и повярва,
зазида в себе си тъгата.
Отрови се в мистерия,
стичаше се кървава сълзата.
Сама си го направи,
не повярва в обичта.
Тъжно, през прозорец с решетки,
гледаше наивно с тъга.
Да страда, нека да гори на клада,
да почне грешките си да осъзнава.
Да обича и да се отдава,
а не само отстрани да се наслаждава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
