Не можах да ти кажа колко те обичам
Колко много не успях да ти кажа,
а уж приказливата аз бях...
Колко още можех да те целувам,
а не посмях...
Колко стиха, не ти пратих,
ти беше моята вяра и грях...
Думи, които останаха,
дълбоко вътре в мен,
сега ме убиват
и държат ме в плен...
Колко още можех
да те прегръщам,
и с болка в спомените
си се връщам...
Дали ще се повторят наште срещи,
ще изпитам ли болката след тях!?
Върни се!
..сигурно е късно!
Може би съм вече пепел, прах..
а колко всъщност те обичам,
с думи да ти кажа
НЕ МОЖАХ....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
