Не можах да ти кажа колко те обичам

Poetry

2.1K 0 9

Колко много не успях да ти кажа,
а уж приказливата аз бях...

Колко още можех да те целувам,
а не посмях...

Колко стиха, не ти пратих,
ти беше моята вяра и грях...

Думи, които останаха,
дълбоко вътре в мен,
сега ме убиват
и държат ме в плен...

Колко още можех

да те прегръщам,
и с болка в спомените
си се връщам...

Дали ще се повторят наште срещи,
ще изпитам ли болката след тях!?

Върни се!
..сигурно е късно!

Може би съм вече пепел, прах..

а колко всъщност те обичам,
с думи да ти кажа

НЕ МОЖАХ....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruso_mece (Поли)

супер!!!!!

2007-02-07T16:39:11+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Мерси, Веси!

2007-02-07T15:53:20+02:00
vesyy (Весинцето без такава)

миличка страхотно е,просто нямам думи!Браво

2007-02-07T13:21:03+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много се радвам, че ме четеш Анета, благодаря и за поправката.

2007-02-07T11:13:16+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Не задържай в себе си, излей думите и чувствата.
Много ми хареса стиха ти, искрен и откровен ...

Поздрав и усмивка.

(Колко още можеХ
да те прегръщам...)

2007-02-07T00:00:00+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0