Feb 6, 2007, 12:36 PM

Не можах да ти кажа колко те обичам 

  Poetry
1860 0 9

Колко много не успях да ти кажа,
а уж приказливата аз бях...

Колко още можех да те целувам,
а не посмях...

Колко стиха, не ти пратих,
ти беше моята вяра и грях...

 

Думи, които останаха,
дълбоко вътре в мен,
сега ме убиват
и държат ме в плен...

 

Колко още можех

да те прегръщам,
и с болка в спомените
си се връщам...

 

Дали ще се повторят наште срещи,
ще изпитам ли болката след тях!?

Върни се!
..сигурно е късно!

Може би съм вече пепел, прах..

а колко всъщност те обичам,
с думи да ти кажа

НЕ МОЖАХ....

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • супер!!!!!
  • Мерси, Веси!
  • миличка страхотно е,просто нямам думи!Браво
  • Много се радвам, че ме четеш Анета, благодаря и за поправката.
  • Не задържай в себе си, излей думите и чувствата.
    Много ми хареса стиха ти, искрен и откровен ...

    Поздрав и усмивка.

    (Колко още можеХ
    да те прегръщам...)


  • Страхотно стихотворение....изпълнено с ужасно много истина, искренни чувства и болка.. Послушай сърцето си.. то най-добре ще те напъти.
    Поздрав за стихото! Дано скоро почна да чета само щастливи стихотворения от теб... дано утихне болката, дано се усмихне любовта,дано даде съдбата да си щАСТЛИВА!Искренно ти го желая..!
  • И аз съм изпитвала същата неспособност да изразя обичта си... Бъди силна и признай, ако ти се отдаде тази възможност! Поздрави за прекрасната творба!
  • Може би... и аз незнам
    Благодаря Ви!
  • невероятно е.даже се просалзих като го четох.браво патенце
Random works
: ??:??