Не можах да ти кажа колко те обичам

Poetry

2.1K 0 9

Колко много не успях да ти кажа,
а уж приказливата аз бях...

Колко още можех да те целувам,
а не посмях...

Колко стиха, не ти пратих,
ти беше моята вяра и грях...

Думи, които останаха,
дълбоко вътре в мен,
сега ме убиват
и държат ме в плен...

Колко още можех

да те прегръщам,
и с болка в спомените
си се връщам...

Дали ще се повторят наште срещи,
ще изпитам ли болката след тях!?

Върни се!
..сигурно е късно!

Може би съм вече пепел, прах..

а колко всъщност те обичам,
с думи да ти кажа

НЕ МОЖАХ....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruso_mece (Поли)

супер!!!!!

2007-02-07T16:39:11+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Мерси, Веси!

2007-02-07T15:53:20+02:00
vesyy (Весинцето без такава)

миличка страхотно е,просто нямам думи!Браво

2007-02-07T13:21:03+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много се радвам, че ме четеш Анета, благодаря и за поправката.

2007-02-07T11:13:16+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Не задържай в себе си, излей думите и чувствата.
Много ми хареса стиха ти, искрен и откровен ...

Поздрав и усмивка.

(Колко още можеХ
да те прегръщам...)

2007-02-07T00:00:00+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0