12.12.2019 г., 9:53 ч.

Не може 

  Поезия
872 5 8

Очите ми да бъдат ру́чеи,

да мият пътя ти, когато

мен няма да ме има... Чуй! –

Смехът им... пръска зла́то...

Гласът ми нека бъде тон

на мрака в черния клавиш.

Пианото ще стане стон,

виж, белият с дъха ми ди́ша...

Целувките да бъдат вино

изпило самота от нощ,

напило с аромат танинен

смолиста бо́рина, наместо свещ.

А болката отляво ще открие

сърце на моста от дъга,

не може спомен да ме скрие,

„преди“ и „после“... е сега.

© Всички права запазени

Постой при мен,
за да потъна
във очите ти!...
И ако някой ден
решиш да си отидеш , ...
  1135  14  25 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Белоснежке...
  • Поздрави и от мен - Юри, Елче и Гавраил, вдъхновението да е с вас... сега!
  • Истинско великолепие.
    Поздравление!
  • Браво, Краси! Браво и за Роби!
  • Роби, бих избрала не една от творбите ти като напояващо вдъхновение... Благодаря, че прие Коледния подарък с радост! Той е един от тези внезапни, за които нямаш време да опаковаш, но си сигурен, че е правилния! Благодаря, че надникнахте в изненадата за Роби!... От сърце за хубавите отзиви, Мариана, Цвете, Наде!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Каква приятна изненада ми поднасяш този следобяд, Краси!...Радвам се, че една моя творба те е вдъхновила за този чудесен стих!...Бъди здрава и вдъхновена, приятелко, за да ни радваш и занапред с поезията си!...
  • Разкош!
Предложения
: ??:??