Не можем да си тръгнем вече
Не можем да си тръгнем вече,
събра ни истинска мечта.
Съдба на обич ни обрече.
" Раздяла... и от мен далече... "
не съществуват днес в гръдта.
Не можем да си тръгнем вече.
Съмнение от нас се свлече
и вечна ще е пролетта.
Съдба на обич ни обрече.
И нежност неведнъж изрече
най- мили думи, с красота.
Не можем да си тръгнем вече.
Отново изворът потече
и пием приказна вода.
Съдба на обич ни обрече.
Небесно вярата се врече
с ухание на любовта.
Не можем да си тръгнем вече.
Съдба на обич ни обрече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
