Не можем да си тръгнем вече
Не можем да си тръгнем вече,
събра ни истинска мечта.
Съдба на обич ни обрече.
" Раздяла... и от мен далече... "
не съществуват днес в гръдта.
Не можем да си тръгнем вече.
Съмнение от нас се свлече
и вечна ще е пролетта.
Съдба на обич ни обрече.
И нежност неведнъж изрече
най- мили думи, с красота.
Не можем да си тръгнем вече.
Отново изворът потече
и пием приказна вода.
Съдба на обич ни обрече.
Небесно вярата се врече
с ухание на любовта.
Не можем да си тръгнем вече.
Съдба на обич ни обрече.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
