НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ИМАШ
Не ме вини. Такава съм. Прости ми.
Изкупих всяка болка със сълзи.
Любов от мен потърсиш ли - ще имаш,
но знай, че после много ще боли.
Не съм това, което дълго търсиш.
След време знам, че сам ще разбереш.
Усмихвам се, но вътре ми е пусто -
едно сърце, удавено в копнеж.
Не се измъчвай .Тъжна съм. Нехая...
Аз с времето престанах да обичам.
Не знам целта ти даже и каква е,
но в нищото отново не се вричам.
Поглеждаш ме с искрица във очите,
но болката и нея ще изтлее.
Дори ми казваш - Много те обичам.
А тези думи имат ли значение?
Не можеш да ме имаш. Разбери.
В устата си не слагай грешен залък.
Това, което палиш... ще гори,
но после ще угасне този пламък.
Доверие от мен сега не искай,
наказах се от истини мълчани.
Дори да знам сега, че съм ти нужна,
те - чувствата - на тъмно са прибрани.
Безсилна съм да кажа и „Върви си".
Стаена в мен е тръпка непонятна.
Не мога да съм с теб. Недей моли се.
Дариш ли обич... тя е безвъзвратна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
...а сега отивам да поплача...дълбаеш в сърцето ми....
