5.03.2019 г., 11:02

Не мрънкай, няма подарена Свобода

348 2 2

С какво е Свободата ни сравнима?

Нима токова нещо съществува?

За много още е недостижима

и с кръв от векове я все бленуват.

Защото свободата няма равна,

защото даром – кой на друг я дава?!

Я вижте, що народи са безправни,

я чуйте тягостната им гълчава.

И ако ние някак сме успели,

дори не в пълнота да я постигнем,

ще трябва да сме силно оскотели,

ако смирени с почит не откликнем!

Към тези, дали даже малък принос,

за нас, макар да имат скрити цели,

успели да ни вдъхнат капка живост,

направеното – че сме преживели.

Това е като да си бил ограбен –

ни покрив е останал, нито стряха.

А в твоя Ад – помощник, подъл, кален,

строи палат – за теб е одаята!

 

За всички, които са недоволни от случилото се на 3 март!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Алиса, точна това е - свобода, не я ли извоюваш сам, винаги е непълна, каквато е и нашата.
    Неслучайно, Левски е казал - Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби. Но има народи, като кюрдския - огромен, а и досега няма държава. Ние поне сме успели с триста мъки и до известна степен да имаме някаква независимост, според възможностите на малката държава, ясно е, че от нас не зависят нещата в света. Всичко се заплаща - важи и за хора и за народи! Поздрави на теб и Ели! Благодаря ви!
  • Свободата е безценна! Поклон през всички, които са помогнали да бъдем свободна и независима държава! Браво, Дани! Какъв прекрасен стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....