Не нам!
А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам.
И пак очичките - играят!
Красавице, не нам, не нам!
Начало не наричай края.
Не говори, каквото знам.
На мене си не ме разказвай!
Аз знам какво е страст и плам,
и знам какво е - да е празно.
Като живота ми бъди -
и щедра, и немилостива.
Щастлив да бъда, че съм бил
и радостен, че си отивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
