11.01.2009 г., 17:58 ч.

Не, не живея! Горя! 

  Поезия » Бели стихове
813 0 7
Животът ми е

шепа съчки

от неразпалени

огнища,

но протегнеш ли

ръка,

ще се опариш.

Погледът ми

по- черен е

от катранените пепелища.

Онзи поглед...

с който

те заклевам... да останеш.

 

 

Не, не живея!

Горя!

В някаква

(последователна) цикличност.

В подредения хаос

разпалвам

своята жар.

Не зная как го правя -

закодирано е в моята

кармичност.

Стихията превръщам

в пожар.

 

 

И зная,

че след мен пепелта

остана.

Взимай от нея с

пълни шепи.

Хвърляй в очите!

И без това

(отдавна) сме

слепи...

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??