Не, не живея! Горя!
Животът ми е
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли
ръка,
ще се опариш.
Погледът ми
по- черен е
от катранените пепелища.
Онзи поглед...
с който
те заклевам... да останеш.
Не, не живея!
Горя!
В някаква
(последователна) цикличност.
В подредения хаос
разпалвам
своята жар.
Не зная как го правя -
закодирано е в моята
кармичност.
Стихията превръщам
в пожар.
И зная,
че след мен пепелта
остана.
Взимай от нея с
пълни шепи.
Хвърляй в очите!
И без това
(отдавна) сме
слепи...
© Инна All rights reserved.
