Не, не мога!
Не мога да те имам! Не, не мога!
Но… дявол да ме вземе, как те искам!
Защото ти си огън, огън, огън!
Защото в рутината, ти си рискът.
Ти, моя мисъл толкова порочна,
Улавям те, а после се изплъзваш.
И връщам те при мен (съвсем нарочно)
теб – липсваща частичка в моя пъзел.Пиянство си и ме опияняваш,
наливаш се във празната ми чаша.
Не мога да те имам. И не трябва!
И тази нощ не може да е наша.
Навярно ще те търся много често,
като зависим– дозата си дрога.
Навярно ще те искам цяла вечност...
Но няма да съм твоя.
Не!
Не мога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
