Не, не мога!
Не мога да те имам! Не, не мога!
Но… дявол да ме вземе, как те искам!
Защото ти си огън, огън, огън!
Защото в рутината, ти си рискът.
Ти, моя мисъл толкова порочна,
Улавям те, а после се изплъзваш.
И връщам те при мен (съвсем нарочно)
теб – липсваща частичка в моя пъзел.Пиянство си и ме опияняваш,
наливаш се във празната ми чаша.
Не мога да те имам. И не трябва!
И тази нощ не може да е наша.
Навярно ще те търся много често,
като зависим– дозата си дрога.
Навярно ще те искам цяла вечност...
Но няма да съм твоя.
Не!
Не мога!
© Деница Гарелова All rights reserved.
