Eva (Ами Тола)
76 58
6.06.2006 г., 22:46 ч.

Не, няма да се примиря  

  Поезия
905 0 4

Не, няма да се примиря

(в памет на баща ми)


Падна здрач.

Сенки в стволове се впиха.

Сълза порасна във мъртвешки плач.

Викове мрака заглушиха.


Свистяха спомени на радост

и дразнеха тихата ми скръб,

мъката превръщаха във ярост,

кипяща под настръхналата плът.


Страх загубата проследи

и потърси в нея празния уют,

време опита раните да заличи,

ала само донесе на сърцето ми омразен студ.


Безполезни сте и жалки!

Ветрове, духове, дървета и реки!

Със свойте дарове тъй малки,

не върнахте онова, за което душата ми тъжи!


Как да се вслушам във пустиня

или да се моля на камъка да просълзи,

как да търся в пустощ милостиня

или да вярвам във умиращи звезди?


Не, аз ще продължавам да се боря,

и от тръни пътища ще правя.

Слънцето ще изгоря и сенките ще гоня,

и няма аз във чуждите ръце да се оставя!

© Ами Тола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен!
  • Не, аз ще продължавам да се боря,

    и от тръни пътища ще правя.

    Слънцето ще изгоря и сенките ще гоня,

    и няма аз във чуждите ръце да се оставя!

    Много си силна! Дано всичко е наред и наистина не се предавай, бъди уверена в себе си, така както си го описала в този стих.
  • Поклон пред болката ти!
    Не се примиривай!Ти си силно дете!
    Прегръщам те!
  • Приеми моята съпричастност към болката ти, Ева. И... не се примирявай. Поздрав...
Предложения
: ??:??