Не, няма да се примиря
Не, няма да се примиря
(в памет на баща ми)
Падна здрач.
Сенки в стволове се впиха.
Сълза порасна във мъртвешки плач.
Викове мрака заглушиха.
Свистяха спомени на радост
и дразнеха тихата ми скръб,
мъката превръщаха във ярост,
кипяща под настръхналата плът.
Страх загубата проследи
и потърси в нея празния уют,
време опита раните да заличи,
ала само донесе на сърцето ми омразен студ.
Безполезни сте и жалки!
Ветрове, духове, дървета и реки!
Със свойте дарове тъй малки,
не върнахте онова, за което душата ми тъжи!
Как да се вслушам във пустиня
или да се моля на камъка да просълзи,
как да търся в пустощ милостиня
или да вярвам във умиращи звезди?
Не, аз ще продължавам да се боря,
и от тръни пътища ще правя.
Слънцето ще изгоря и сенките ще гоня,
и няма аз във чуждите ръце да се оставя!
© Ами Тола All rights reserved.
