18.03.2021 г., 11:21

... не обръщай Надеждата наобратно...

952 2 6

Твоя съм. Преди да знам.

Преди небето пролет да разпука.

Преди да се разлея в плам.

Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.

 

И още от незнайни светове.

От думите - къдели навенчили.

Душата ми - преди да те позная - взе.

Преди да те запомня като Мили.

 

Надеждата ми наобратно не обръщай.

На смелостта ми ти държиш юздите.

Разпръсквам се на обичи. Прегръщам те.

Без теб ще бъда само в тайна скрита.

 

Ти пътя ми поведе. Заситни.

В прегръдка тоя път ми се танцува.

Земята да изплача. Да вали.

Любов, не мога с теб да се сбогувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...