... не обръщай Надеждата наобратно...
Твоя съм. Преди да знам.
Преди небето пролет да разпука.
Преди да се разлея в плам.
Преди от смях да съм. Преди да закапчукам.
И още от незнайни светове.
От думите - къдели навенчили.
Душата ми - преди да те позная - взе.
Преди да те запомня като Мили.
Надеждата ми наобратно не обръщай.
На смелостта ми ти държиш юздите.
Разпръсквам се на обичи. Прегръщам те.
Без теб ще бъда само в тайна скрита.
Ти пътя ми поведе. Заситни.
В прегръдка тоя път ми се танцува.
Земята да изплача. Да вали.
Любов, не мога с теб да се сбогувам...
© Таня Георгиева All rights reserved.
