3.11.2025 г., 20:24

Не очаквай...

692 6 12

Не очаквай да молят за прошка,

щом не знаят..., дори че грешат.

Клеветите оставяй ги в коша.

И върви... По избрания път. 

 

Не очаквай цветя и фанфари. 

А предчувствай камата в гръдта. 

Ще те спират и с трус, и с пожари. 

Че такъв е...  Днес кучи света. 

 

Не очаквай... Не... Нищо не чакай. 

Направи си, ти свой булевард. 

Постави му... навред светофари. 

Боядисай го целия град. 

 

Не очаквай, че всеки ще пази. 

Ще рушат и изхвърлят боклук. 

Преживей го теб някой ще мрази. 

Но не ставай... Аз моля те... друг. 

 

То... Така е откакто ни има...     

На такива крепи се светът. 

Тук едни са... За кратко... Да взимат. 

А пък други... Те "вечност" творят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Вероятно и аз нещо съм пропуснала.. Откровение беше моето. Не съм си помислила, че пишете за мен. Та и как би могло да е така, нали не си познаваме?! Да не би да страдате от начална форма на параноя.. Не е въпрос, спокойно... не отговаряйте...
  • Вероятно нещо съм пропуснала... И сякаш смятате, че написаното е към вас???
    Или се очаква да ви отвърна. После пак вие, аз, вие и така до безкрай. Не, благодаря. Сбъркала сте човека. Всичко най-добро, Анабел. Като възнамерявам това да е първото и последното ми обръщение към вас.
  • Изпълнен съвет. Дано сега всички са доволни. Всеки различно разбира и чувства силата. На всяка жена, различно и отива, различно я носи и различно и тежи. За мен не е слабост да вярваш в доброто, защото мога да понеса, когато то не вярва в мен. Не плащам цена за тази невяра. Любовта е безплатна. Поздрави за клуба ви на силните жени. Но няма да ви поискам покана за него. Бъдете щастливи. Не силни. Поздрави на Музата провокирала този стих!
  • Благодаря ви за уважението и прекрасния коментар
    Хубава вечер на всички.
  • И аз съм за усмивките, Вили!
    Много хубав и мъдър стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...