Аз не очаквам да бъда разбран,
не търся и хорско признание.
Само искам за божествен талант
да посея сред хората знание.
Живите олтари се почитат,
а не измислените богове.
Чанове в стихове преплитат
и заслужават ангели в нозе.
Сбогом, многолика, и прощавай!
Ще се срещнем, може би, отвъд.
Нека хората да не забравят,
че съществата, като теб, са кът.
Преди години в твоя талант
Природа прероди свое величие.
Тебе никога не ще настигнат,
човек колкото и бързо да тича.
С кацнала на рамото ти птица
нахрани със стихове простора,
после запали свещица
в памет на странните хора.
Знаеш, че те обичат живота,
без да се боят от Смъртта,
а понякога се любят с нея
и не убиват, късайки, цветя.
В гробищата няма само люляк,
а и в живота по-начесто е трева.
Чуй! Разказва песента на Има Сумак
за кондор, летящ на свобода.
© Вили Тодоров Всички права запазени