Apr 21, 2015, 10:34 PM

Не очаквам да бъда разбран

  Poetry » Other
449 0 0

Аз не очаквам да бъда разбран,

не търся и хорско признание.

Само искам за божествен талант

да посея сред хората знание.

 

Живите олтари се почитат,

а не измислените богове.

Чанове в стихове преплитат

и заслужават ангели в нозе.

 

Сбогом, многолика, и прощавай!

Ще се срещнем, може би, отвъд.

Нека хората да не забравят,

че съществата, като теб, са кът.

 

Преди години в твоя талант

Природа прероди свое величие.

Тебе никога не ще настигнат,

човек колкото и бързо да тича.

 

С кацнала на рамото ти птица

нахрани със стихове простора,

после запали свещица

в памет на странните хора.

 

Знаеш, че те обичат живота,

без да се боят от Смъртта,

а понякога се любят с нея

и не убиват, късайки, цветя.

 

В гробищата няма само люляк,

а и в живота по-начесто е трева.

Чуй! Разказва песента на Има Сумак

за кондор, летящ на свобода.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...