Не опозната
Защо реши, че аз съм твоят грях?
Ала защо пък не, нали съм Ева...
Сладострастна ябълка ти бях,
душа непорочна, за тебе Дева.
Защо реши, че искам твойта плът,
само мой да бъдеш в този свят?
Една от многото бях по твоя път.
Света ти, знаех, на Еви е богат.
Не исках тялото, следвах душата,
а ти я скри зад плътен параван...
Видя във мен единствено жената,
която искаше да бъда. Вид избран.
Самодива страстна, неопитомена,
в познат калъп такава не се влях.
Непознат вид, дива, непокорена,
не овладяна да се превърна в грях.
Повявах леко сред силни ветрове,
присъствах тихо. Чакаше урагани.
Бледо цвете сред омайни цветове,
аромат ефирен, за богоизбрани...
Не бях твой грях, нито изпитание.
Не сме били, не ще сме с теб в Едем.
Без плът и образ, твое съзерцание...
Такава ще остана до сетния ти ден.
26.11.2007г
(Цикъл "Бяло перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
