27.12.2008 г., 0:35

Не остана време

961 0 1

Не остана време

Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.

Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше.
Нищо, че навън във здрача
може би светулки светеха.
Нищо, че навън във здрача
може би цигулка плачеше.

Не остана време...
Легнах и заспах.
Не остана нищо живо
окол' мене.
   Мъртва бях.

(написано на: 28.11.1988 г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста мрачно настроение е провокирало написването на този стих...
    Хубаво е, че е било отдавна. Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...