27.12.2008 г., 0:35

Не остана време

963 0 1

Не остана време

Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.

Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше.
Нищо, че навън във здрача
може би светулки светеха.
Нищо, че навън във здрача
може би цигулка плачеше.

Не остана време...
Легнах и заспах.
Не остана нищо живо
окол' мене.
   Мъртва бях.

(написано на: 28.11.1988 г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста мрачно настроение е провокирало написването на този стих...
    Хубаво е, че е било отдавна. Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...