27 дек. 2008 г., 00:35

Не остана време

966 0 1

Не остана време

Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.

Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше.
Нищо, че навън във здрача
може би светулки светеха.
Нищо, че навън във здрача
може би цигулка плачеше.

Не остана време...
Легнах и заспах.
Не остана нищо живо
окол' мене.
   Мъртва бях.

(написано на: 28.11.1988 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста мрачно настроение е провокирало написването на този стих...
    Хубаво е, че е било отдавна. Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...