Dec 27, 2008, 12:35 AM

Не остана време

Poetry » Philosophical

962 0 1

Не остана време

Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.

Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше.
Нищо, че навън във здрача
може би светулки светеха.
Нищо, че навън във здрача
може би цигулка плачеше.

Не остана време...
Легнах и заспах.
Не остана нищо живо
окол' мене.
Мъртва бях.

(написано на: 28.11.1988 г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

Доста мрачно настроение е провокирало написването на този стих...
Хубаво е, че е било отдавна. Поздрав!

2008-12-27T22:34:17+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0