Dec 27, 2008, 12:35 AM

Не остана време

Poetry » Philosophical

968 0 1

Не остана време

Не остана време да заплача, да заплача.
Легнах и заспах.

Нищо, че навън във здрача
може би любов гореше.
Нищо, че навън във здрача
може би светулки светеха.
Нищо, че навън във здрача
може би цигулка плачеше.

Не остана време...
Легнах и заспах.
Не остана нищо живо
окол' мене.
Мъртва бях.

(написано на: 28.11.1988 г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vanila_n (Виолета)

Доста мрачно настроение е провокирало написването на този стих...
Хубаво е, че е било отдавна. Поздрав!

2008-12-27T22:34:17+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0