... не остава любов
Къде отиде в мен детето,
което смееше се тъй щастливо.
В очите жажда за живот
крещеше.
А сега...
е толкоз мълчаливо.
А душата...
тя къде е?
Явно
изгубена е някъде по пътя,
по който се опитвах да порасна,
а всъщност хубавото в мене
отдавна в друго то прерасна.
И вместо повече усмивки,
животът даде ми урок -
понякога се случва да няма виновни,
любовта просто... не остава любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калпазанче Всички права запазени
