Къде отиде в мен детето,
което смееше се тъй щастливо.
В очите жажда за живот
крещеше.
А сега...
е толкоз мълчаливо.
А душата...
тя къде е?
Явно
изгубена е някъде по пътя,
по който се опитвах да порасна,
а всъщност хубавото в мене
отдавна в друго то прерасна.
И вместо повече усмивки,
животът даде ми урок -
понякога се случва да няма виновни,
любовта просто... не остава любов.
© Калпазанче All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
