Jan 16, 2010, 11:48 AM

... не остава любов

  Poetry
1.2K 0 3

Къде отиде в мен детето,

което смееше се тъй щастливо.

В очите жажда за живот

крещеше.

А сега...

е толкоз мълчаливо.

А душата...

тя къде е?

Явно

изгубена е някъде по пътя,

по който се опитвах да порасна,

а всъщност хубавото в мене

отдавна в друго то прерасна.

И вместо повече усмивки,

животът даде ми урок -

понякога се случва да няма виновни,

любовта просто... не остава любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калпазанче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...