Къде отиде в мен детето,
което смееше се тъй щастливо.
В очите жажда за живот
крещеше.
А сега...
е толкоз мълчаливо.
А душата...
тя къде е?
Явно
изгубена е някъде по пътя,
по който се опитвах да порасна,
а всъщност хубавото в мене
отдавна в друго то прерасна.
И вместо повече усмивки,
животът даде ми урок -
понякога се случва да няма виновни,
любовта просто... не остава любов.
© Калпазанче All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
