10.01.2021 г., 17:37 ч.

Не питай... 

  Поезия » Любовна
670 5 11

На дъното на моето мълчание

потъналите Истини блестят

до котвата на неизказано признание,

останало без име и без път.

 

Не питай, просто пак ме целуни.

Поплувай в дълбините на мечтите ми.

Пак ще те плиснат спомени- вълни

от залива на неродените ми стихове...

 

А там, на миналото на брега,

на пясъка на топлите ни мигове...

След прилива на радостта

една сълза солена ще се скрие...

 

https://www.youtube.com/watch?v=dpNuievw8ww

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??