Не питай...
На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни.
Поплувай в дълбините на мечтите ми.
Пак ще те плиснат спомени- вълни
от залива на неродените ми стихове...
А там, на миналото на брега,
на пясъка на топлите ни мигове...
След прилива на радостта
една сълза солена ще се скрие...
https://www.youtube.com/watch?v=dpNuievw8ww
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
