На дъното на моето мълчание
потъналите Истини блестят
до котвата на неизказано признание,
останало без име и без път.
Не питай, просто пак ме целуни.
Поплувай в дълбините на мечтите ми.
Пак ще те плиснат спомени- вълни
от залива на неродените ми стихове...
А там, на миналото на брега,
на пясъка на топлите ни мигове...
След прилива на радостта
една сълза солена ще се скрие...
https://www.youtube.com/watch?v=dpNuievw8ww
© Веселка Стойнева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
