Не питай
Питаш защо съм със тебе. Недей!
Не разпилявай с въпроси мига.
Пръскай усмивки и с вяра живей,
нека да няма в очите тъга.
Питаш дали те обичам. Мълчи!
Има ли някакъв смисъл сега
пак да преглъщаме спомен горчив,
пак да потънем в море от тъга.
Питаш защо те излъгах. Прости!
Мъката в моите очи не видя.
Грешката своя отдавна платих -
нека измие сълзите дъжда.
Питаш защо се завърнах. До днес
друга, по-вярна любов не открих.
Друг не успя да ме стопли с ръце,
нито да върне красивия стих.
Не разпилявай с въпроси мига.
Пръскай усмивки и с вяра живей,
нека да няма в очите тъга.
Питаш дали те обичам. Мълчи!
Има ли някакъв смисъл сега
пак да преглъщаме спомен горчив,
пак да потънем в море от тъга.
Питаш защо те излъгах. Прости!
Мъката в моите очи не видя.
Грешката своя отдавна платих -
нека измие сълзите дъжда.
Питаш защо се завърнах. До днес
друга, по-вярна любов не открих.
Друг не успя да ме стопли с ръце,
нито да върне красивия стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
