25.04.2017 г., 18:56

Не питайте твореца

4.8K 66 49

Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.

Не питайте! В душата не ровете!
Той отговор съвсем не ви дължи
къде си е забравил цветовете
и колко празнотата му тежи.

На слънчеви послания създател,
строител на незнайни светове,
на птици и на изгреви приятел,
ефирен дух сред пролетно небе;

Той знае, че не може да докосне
с ръка това, което е създал,
и някак си не му е до въпроси
при сблъсъка "реалност – идеал".

Неистовата жажда да постигне
живот прекрасен – чист и съвършен,
изгаря го, но само да премигне,
и пак на сив порой попада в плен.

Не питайте! Твореца пощадете!
Словата празни крият трън жесток.
Висящ над пропастта на световете си,
той тихо разговаря само с Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...