25.04.2017 г., 18:56

Не питайте твореца

4.8K 66 49

Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.

Не питайте! В душата не ровете!
Той отговор съвсем не ви дължи
къде си е забравил цветовете
и колко празнотата му тежи.

На слънчеви послания създател,
строител на незнайни светове,
на птици и на изгреви приятел,
ефирен дух сред пролетно небе;

Той знае, че не може да докосне
с ръка това, което е създал,
и някак си не му е до въпроси
при сблъсъка "реалност – идеал".

Неистовата жажда да постигне
живот прекрасен – чист и съвършен,
изгаря го, но само да премигне,
и пак на сив порой попада в плен.

Не питайте! Твореца пощадете!
Словата празни крият трън жесток.
Висящ над пропастта на световете си,
той тихо разговаря само с Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...