Apr 25, 2017, 6:56 PM

Не питайте твореца

  Poetry
4.8K 66 49

Не питайте творец защо е тъжен
и често се потапя в самота.
С отнесена усмивка ще излъже,
че е добре, че чака чудеса.

Не питайте! В душата не ровете!
Той отговор съвсем не ви дължи
къде си е забравил цветовете
и колко празнотата му тежи.

На слънчеви послания създател,
строител на незнайни светове,
на птици и на изгреви приятел,
ефирен дух сред пролетно небе;

Той знае, че не може да докосне
с ръка това, което е създал,
и някак си не му е до въпроси
при сблъсъка "реалност – идеал".

Неистовата жажда да постигне
живот прекрасен – чист и съвършен,
изгаря го, но само да премигне,
и пак на сив порой попада в плен.

Не питайте! Твореца пощадете!
Словата празни крият трън жесток.
Висящ над пропастта на световете си,
той тихо разговаря само с Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...