Когато сетните звезди угаснат
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря -
с парадна стъпка влиза новият ми ден.
Аз разкопчавам бялата му риза,
от нея блика яростен живот –
краси-и-и-в... умът ти чак да зайде!
Не питам идва ли след него друг!
Честита пролет на всички!