Не плача
Не плача
Силен съм балканджия, никога не плача,
сълзите са виновни, спускат се по моето лице.
Издават ме пред хората, а не бих искал това,
спускат се от очите ми но извират от душа!
Две сълзи и сега се спускат по моите страни,
едната за едното момче, другата за другото ми дете.
Не са до мен отдавна но те са ми в съня, нали
аз съм техният татко и аз като тях съм бил момче.
Две сълзи се спускат и за моята мила страна,
за родината ми България за нейната тегоба.
За децата й избягали далече в чужбината,
за старите й хора, умирайки в своята самота!
Две сълзи за най- красивото чувство Любовта,
избяга тя от хората, избяга от техните сърца.
А така мечтая да я срещна и аз някога,
да я усетя, да в видя в очите на красива жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
