Не плача... просто дъжд вали...
Не плача, драги! Виждаш ли? Навън порой вали!
Дъждът на капчици в очите плахо се разлива...
Не шепна тихичко от болка! Не! Не ме боли,
душата просто дави се от глътката резлива...
От виното е! Пия го като горчива истина!
Присяда хлябът ми на гърлото - несподелен!
Скъперница ли? Не, но съм сама, умислена...
Със кой да го деля, когато пуст е моят ден?!
Не викам, драги! Чуваш ли? Раздира се небето!
Гърми се горе, сякаш облаци играят на война!
Какво ме питаш? - Още страда ли сърцето!? ...