12.03.2010 г., 20:50

Не плачи

1.9K 1 1

Не плачи за мен, когато си отида,

те - сълзите твои, няма да ме върнат.

Във небето при звездите ще ме виждаш,

нежен вятър вместо мен ще те прегърне.

 

Не плачи, сърце, дори и да ме няма,

аз оставам там - завинаги в очите ти,

образ истински на твоите желания,

на магьосницата, сбъднала мечтите ти.

 

Не плачи, любов, заслушай се в прибоя,

вместо мене той единствен ще нашепва,

че била съм невъзможно, страстно твоя,

че си бил за мен във болката утеха.

 

Не плачи, спомни си как ти се усмихвах.

Как те гледах във очите с обожание.

Как в прегръдките ти в нощите утихвах,

бях за теб надежда, вяра, упование.

 

 Нека в спомените твои да остана

 лъчезарното и весело момиче,

 смело там до теб което бе застанало,

 във ръка с букет от пролетни кокичета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ,,лъчезарното и весело момиче,

    във ръка с букет от пролетни кокичета...''
    Тъжен стих,
    а толкова нежен финал!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...