Не плачи,
ще тръгна сама
по трънливата пътека на дните...
Няма да ти преча,
да бъдеш щастлив,
моите чувства те обиждат,
по всичко личи...
Без мен ще ти е по-леко,
разбери това.
Ще понеса кръста си на гръб,
мълчалива със мъката горчива,
ще тръгна и няма повече
назад, към теб да се обърна!
Не плачи,
не съжалявай за нищо,
така е трябвало да се случи -
приятелството ни в спомен,
да се превърне...
Не знаех,че любовта щом почука,
аз ще те загубя...
Ти само не плачи за мене.
Развълнувана от стиха на Етчи-"Приятелю" аз се вдъхнових и написах този стих!Благодаря ти!Не се сдържах и поисках да го споделя с вас и с Етчи!
Дано това не те обиди... По действителен случай... Това преди и с мен се случи...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени