Не плачи мила!
Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...
Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя...
На талази бумтят и Болката, и Тъгата...
Аз също зная какво е Раздяла...
Аз също зная колко е пуста Дъгата...
Не плачи, мила! На Небето засмей се!
Нали, на раздяла, обеща да бъдеш щастлива?!?
Щом Живот ти оставих, хайде де, поживей си!
Молбата ми приеми... и проживей го красиво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
