Не плачи мила!

Nov 20, 2013, 7:57 AM

Poetry » Love

586 0 6

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...

Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя...
На талази бумтят и Болката, и Тъгата...
Аз също зная какво е Раздяла...
Аз също зная колко е пуста Дъгата...

Не плачи, мила! На Небето засмей се!
Нали, на раздяла, обеща да бъдеш щастлива?!?
Щом Живот ти оставих, хайде де, поживей си!
Молбата ми приеми... и проживей го красиво!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2013-11-21T13:38:31+02:00

Какви чувства само,дълбоки и топли,сякаш се рони небето на части!Поздрав!
voda (Елица Ангелова)

2013-11-20T19:36:32+02:00

Хубаво я утешаваш.
Но закъде си се запътил, не разбрах.
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-11-20T19:26:06+02:00

!!!
purko59 (Ангел Веселинов)

2013-11-20T14:34:16+02:00

Обич и болка прозират.
Поздрави!
MalinaLuna (Милена Йорданова)

2013-11-20T11:50:50+02:00

Аз също зная колко е пуста Дъгата...
Харесва ми!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-11-20T09:47:39+02:00

Харесва ми топлината на думите ти, Зем.
Простички и човешки, без излишно напомпване.